Лично: Една история, за което дълго мълчах

Срещата им бе случайна, никой не подозираше, че ще остави отпечатък. Засякоха погледните си на познато за тях място, но в грешното време.Не бе любов от първата секунда. Беше трептене, но не изглеждаше обезпокояващо. Откроваше се сред всички други емоции, но не му отдадоха значение. Особоно тя. Светът й бе разрушен, душата й беше ранена и нямаше сили да се довери на някого отново. Късно бе за разкаяния, той вече беше пленен от усмивката и дълбоките й очи. Нямаше намерение да се откаже, макар да знаеше, че е погрешно. Но кой може да мисли за това когато сърцето крещи обратното.

Всичко за нея беше ново, непознато, различно и малко по малко му се отдаде. Не знаеше какво и предстой, но дори и да беше предупредена, отново щеше да го последва. Той искаше да отнеме сърцето й, но преди това реши да я изпита. И всеки път когато само с един поглед тя му показваше какво означава за нея, той си тръгваше. Всеки път когато крещеше безмълвно с усните си, че го обича с всяка клетка на тялото си, той бягаше. Страхуваше, че може да е истина и че това ще му се случи. В живота й обаче нямаше място за страхливци, който отричат чувствата си и нямат смелост да им се предадат. Тя бе готова на всичко за него, да загърби целия си живот до сега и да му посвети остатъка от него. Това не му стигаше. Твърдеше, че тя би могла да бъде най-хубавото нещо, което му се е случвало, но я предаде. И след това повтаряше, че я обича. Но той дори себе си не можеше да обича, след като се примиряваше, че не е щастлив без нея, но въпреки това продължава да живее в заблуда.
Телефонът и прегряваше от обаждания и красиви съобщения. Тя се радваше на всеки ред, който бе написал за нея. Но след това много плачеше. Не заспиваше по цели нощи, защото когато затвореше очи в съзнанието й изникваше лицето му. Но и това не помагаше тя бе сама, а той далеч. Ако в един момент летеше от неимоверно щастие, че е близо до нея и ще се срещнат отново, след това получаваше поредния плесник за наивността си. Той не бе дошъл, за да остане. А тя не бе способна да го пусне да си тръгне... за пореден път! Това, което в началото не бе любов сега ги съсипваше. Тя не знаеше какво да направи, за да излезе той от ума и сърцето й. Но беше сигурна, че иска да го забрави. След него нищо не й остана. Подари му и сърцето и душата си. Но той просто ги подмина и си тръгна.Ако я обичаше щеше да срине света и да остане...
Не тя загуби от любовта, а той, че не я изживя с нея!
Историята не завършва с красив финал, защото никога не се превърна в приказка...., защото сценарият в живота се пише от двама....