От автора: За кого играете?
Спортът казват имал една основна сплав, без която нямало смисъл да съществува. Дали си най-големият и могъщ клуб или си просто част от много малки отбори, е без значение.
Дали притежаваш звездни имена в състава си или разчиташ на момчетата от своята школа, отново няма значение.
Дали печелиш титла след титла или се радваш на един спечелен мач – няма значение.
Дали си открил най-добрата тактика, за да сразяваш противника или излизаш на терена с надеждата, че този път ще стане, преборвайки егото си – няма значение.
Дали притежаваш спонсори, чиято сила се прехвърля и върху играта или даваш резерва си, защото само това ти е останало – няма значение.
Ще попитате тогава кое е от значение?! Коя е онази частица, без която спортът и в частност отборът не може?! Не е трудно да се сетите.
Ако залата е празна, а отборите велики, за кого играете? Ако липсват скандиранията по трибуните след всеки отбелязан кош, защо играете? Ако няма към кого да се обърнеш и да благодариш, защо се наричаш спортист? Ако тази подкрепа не съществува, къде се крие смисъла?
Синхронът, в спорт като баскетбола, е съставна част от играта. И тук става дума за онзи синхрон, който съединява трептящият от вълнение въздух в залата и отбора. Това е онази сплав, с която можеш ВСИЧКО и без която си НИЩО. Една дума – ФЕНОВЕ!
Затова помнете, късметът на благословените не е в клуба, треньорите или спонсорите. Той е в обичта на хората, а тя няма цена!!!
Дали притежаваш звездни имена в състава си или разчиташ на момчетата от своята школа, отново няма значение.
Дали печелиш титла след титла или се радваш на един спечелен мач – няма значение.
Дали си открил най-добрата тактика, за да сразяваш противника или излизаш на терена с надеждата, че този път ще стане, преборвайки егото си – няма значение.
Дали притежаваш спонсори, чиято сила се прехвърля и върху играта или даваш резерва си, защото само това ти е останало – няма значение.
Ще попитате тогава кое е от значение?! Коя е онази частица, без която спортът и в частност отборът не може?! Не е трудно да се сетите.
Ако залата е празна, а отборите велики, за кого играете? Ако липсват скандиранията по трибуните след всеки отбелязан кош, защо играете? Ако няма към кого да се обърнеш и да благодариш, защо се наричаш спортист? Ако тази подкрепа не съществува, къде се крие смисъла?
Синхронът, в спорт като баскетбола, е съставна част от играта. И тук става дума за онзи синхрон, който съединява трептящият от вълнение въздух в залата и отбора. Това е онази сплав, с която можеш ВСИЧКО и без която си НИЩО. Една дума – ФЕНОВЕ!
Затова помнете, късметът на благословените не е в клуба, треньорите или спонсорите. Той е в обичта на хората, а тя няма цена!!!



Коментари
Публикуване на коментар