Oт автора: Влудяваща муза
Отдавна не съм писала, а сякаш това е начинът, по който умея да се изразявам най-добре. Вдъхновението обаче е онази движеща сила, без която писането просто не потръгва. Има моменти, в които те връхлита толкова силно и мощно, че дори ти самият не си разбрал. И думите просто се подреждат в невероятен синхрон с пръстите на ръката. Трудно е да обясня този процес. Той е случване, което оставя мастилени следи и докосва читателя, а колкото по-силно е посланието му , толкова повече преобърнати съдби ще има.
От както се занимавам със журналистика, имам една влудяваща муза. Измислена е през 1891 г., а създадетелят й се казва Джеймс Нейсмит. За тези, които познават името на този човек и годината, вече са се досетили, че става въпрос за най-интелигентната игра, създавана някога – баскетбола.
Вероятно по-голямата част от вас смятат, че това е мъжки спорт и в него рядко се намира място за жени, които да наблюдават и коментират извън терена. Сигурно дори се питате какво може да привлече едно момиче към играта, особено, ако не е създадено да я практикува.
Честно казано опитах от магията с оранжевата топка, но бързо разбрах, че това не е моята стихия. Явно съдбата е предопределила нещо специално за всеки, иначе сега нямаше да пиша тези редове.
Съзнателните ми детски години са белязани повече от баскетболни мачове от каквото и да било друго. Баща ми беше човекът, който възпита в мен любовта към спорта. Не пропусках среща. Попивах всеки момент от мачовете на любимия си отбор. Познавах всички играчи в българското първенство и с интерес следях развитието им. Не исках да изпускам нищо. Не и това, което беше свързано с баскетбол. И днес продължава да е все същото.
Усещането да обичаш толкова силно нещо, че тази обич да се не побира в думи, за някои хора е плашещо, а за мен е просто част от същността ми. Обожавам всеки милиметър от баскеболното игрище, мириса на препълнена от верни фенове зала и отбори, в които играчите са се превърнали в неделима сплав, а в играта им бие сърце на един състезател.
Сигурна съм, че любопитството ми към баскетбола няма да спре ... напротив, това дори е само началото. Защото както казва един от любимите ми журналисти Иво Иванов „докато имаме хубави послания, носени от достойни посланици , ще има и надежда”.
За мен баскетболът не е просто обикновена игра, защото когато литне топката и всички в залата затаят дъх, светът извън тези стени спира да съществува!
От както се занимавам със журналистика, имам една влудяваща муза. Измислена е през 1891 г., а създадетелят й се казва Джеймс Нейсмит. За тези, които познават името на този човек и годината, вече са се досетили, че става въпрос за най-интелигентната игра, създавана някога – баскетбола.
Вероятно по-голямата част от вас смятат, че това е мъжки спорт и в него рядко се намира място за жени, които да наблюдават и коментират извън терена. Сигурно дори се питате какво може да привлече едно момиче към играта, особено, ако не е създадено да я практикува.
Честно казано опитах от магията с оранжевата топка, но бързо разбрах, че това не е моята стихия. Явно съдбата е предопределила нещо специално за всеки, иначе сега нямаше да пиша тези редове.
Съзнателните ми детски години са белязани повече от баскетболни мачове от каквото и да било друго. Баща ми беше човекът, който възпита в мен любовта към спорта. Не пропусках среща. Попивах всеки момент от мачовете на любимия си отбор. Познавах всички играчи в българското първенство и с интерес следях развитието им. Не исках да изпускам нищо. Не и това, което беше свързано с баскетбол. И днес продължава да е все същото.
Усещането да обичаш толкова силно нещо, че тази обич да се не побира в думи, за някои хора е плашещо, а за мен е просто част от същността ми. Обожавам всеки милиметър от баскеболното игрище, мириса на препълнена от верни фенове зала и отбори, в които играчите са се превърнали в неделима сплав, а в играта им бие сърце на един състезател.
Сигурна съм, че любопитството ми към баскетбола няма да спре ... напротив, това дори е само началото. Защото както казва един от любимите ми журналисти Иво Иванов „докато имаме хубави послания, носени от достойни посланици , ще има и надежда”.
За мен баскетболът не е просто обикновена игра, защото когато литне топката и всички в залата затаят дъх, светът извън тези стени спира да съществува!
Коментари
Публикуване на коментар