От автора: До финала без статистика
Извън цифрите от четвъртфиналите до титлата в Национална баскетболна лига
Какво е да изиграеш мачовете си без статистика? Да си съсредоточен единствено върху случващото се на игрището. Защото баскетболът е там, между двата коша и десетимата игрaчи, раздаващи се на паркета. Ако смисълът е да накараш и най-малките да повярват, че не цифрите, а отборният дух има значение, то тогава всеки е изпълнил задачата си и мачът може да започне. Без статистика. Там, където водещ ще бъде ритъмът на сърцето.
Четвъртфинали
Две победи от три мача, в битката за оцеляване останаха осем отбора. Първа стъпка до финала.
Левски Лукойл показа класата си и без проблем взе серията срещу Черно море Тича. Опитните момчета от Балкан се срещнаха с младия Академик. Въпреки желанието и упоритостта на играчите на Георги Давидов, ботевградчани бързо затвориха серията и започнаха подготовка за полуфинала.
Затруднения обаче срещна Академик Бултекс 99, който трябваше да се изправи срещу Ямбол. Серията премина в пълния брой мачове, заради непоклатимата воля на ямболии във втората среща. В мач №3 точният мерник от тройка им изневери, силите не стигнаха и пловдивчани се класираха за първи път в клубната си история в ТОП4 на Национална баскетболна лига.
Рилски спортист пък убедително постигна 2:0 в серията срещу Берое, въпреки усилията и амбициите на старозагорци да се класират на полуфинал.
Полуфинали
Три победи от пет мача, в борбата за златото най-добрите четири отбора в първенството. Втора стъпка до финала.
Двойките: Академик Бултекс 99 – Балкан ; Левски Лукойл – Рилски спортист
Нерви, драматизъм, грешни решения, сърцата игра и фойерверки от радост за два отбора. За другите два остана надеждата, че ще бъдат на почетната стълбичка. Така можем да опишем накратко разигралите се полуфинални плейофи в лигата. За някои това бяха мигове на щастие и удовлетворение, за други - разбити мечти, които се лекуват с надежда за бронза.
И в двата полуфинала не липсваха оспорвани моменти и победи на ръба. В първия пловдивчани искаха да докажат, че попадането им в четворката не е случайно. Moмчетата на Асен Николов дадоха най-доброто от себе си на паркета, но мощната подкрепа от страна на феновете на Балкан даде криле на ботевградчани и серията приключи с 3:1 победи. Въпреки загубата и невъзможността да се класират на финал, пловдивчани имаха надежда, че ще надвият Рилски спортист и ще занесат бронзовите медали в Пловдив, но това остана само блян.
При другата двойка Левски Лукойл – Рилски спортист полуфиналните срещи също имаха своите непредвидими моменти. Тимът на Людмил Хаджисотиров поднесе изненада като надигра „сините” във втория двубой от серията и взе ценна победа. Въпреки усилията и раздаването на игрището, самоковци пропуснаха възможнотта да запишат успех и в останалите две срещи на свой терен в Арена „Самоков”. И така Левски Лукойл записа нужните му три победи, за да се класира на финал в НБЛ и остави Рилски спортист и Академик Бултекс 99 да премерят сили за бронза.
3/4 място Плейоф
Две победи от три срещи за щастието да грабнеш последния шанс за медал в първенството.
Две срещи бяха достатъчни за категоричния успех на Рилски спортист над пловдивчани и серията дори не достигна до трети мач. На 22 май самоковци бяха наградени от Генералния мениджър на НБЛ Лили Борисова с бронзовите медали за първи път пред своя публика. С лека нотка на разочарование капитанът на пловдивчани Станислав Ваклинов получи плакета за четвъртото място в НБЛ. Но както се казва „във всяко състезание накрая има само един победител”.
Финал
На 21 май стартира и битката за трофея в шампионата. Така жадуваният финал между Левски Лукойл и Балкан влезе в ход, но донесе със себе си както положителни, така и отрицателни емоции.
Изненадите започнаха още с първия двубой в зала „Универсиада” когато ботевградчани нанесоха болезнена загуба на Левски Лукойл и записаха 1:0 във финалната плейофна серия под аплодисметите на своите многобройни привърженици. За някои от наблюдателите това бе победа на шега или доза късмет, но за други тя бе истинска борба и желание да докажат, че дори най-добрите могат да бъдат победени.
Никой обаче не можеше и да си представи на какво щяхме да станем свидетели в двубой №2. От позицията на времето можем да кажем, че в тази среща баскетболът стоеше някъде встрани. Най-интелигентната игра бе оставена в един от ъглите на залата. Беше се свила и не искаше отново да излезе на терена, защото една група „верни запалянковци” на отбора домакин, беше решила да докаже, че може да се доиграе със спорта баскетбол и усърдния труд на професионални баскетболисти. Оставаха 3:01 минути до края на двубоя, но на игрището имаше всичко друго, но не и оранжева топка. Грозни сцени, летящи предмети и вулгарни думи се изсипаха върху името на българския баскетбол. Виновните понесоха своите наказания, но горчилката от случилото се остана, защото този спорт е създаден да възпитава и вдъхновява, но в мач №2 тези две негови функции не съществуваха.
Организаторите на среща №3 и №4 в Ботевград доказаха, че баскетболът може да бъде пълна противоположност на това, което видяхме в София. Те превърнаха двата мача в истински празник за феновете.
Препълнена зала, хиляди скандиращи „Балканци, юнаци” по трубините, изпълваше сърцата на всички присъстващи в Арена „Ботевград” , независимо от това на кой отбор симпатизираха. Баскетболът отново бе на пиедестал.
Левски Лукойл показаха високата си класа и убедително спечелиха третата финална среща, в която за Балкан липсваше лидерът Христо Захариев. Той беше наказан с лишаване от права за една среща заради хвърлена бутилка в публиката на „сините” по време на втората среща от серията. Наблюдавайки играта отстрани след края на среща Захариев бе категоричен, че в следващия двубой той и отборът му ще изглеждат по съвсем различен начин. Думите му се сбъднаха, възпитаниците на Небойша Видич оставиха сърцата си на терена, но малшанс в последните секунди не им позволи да изпратят най-оспорваната финална серия в пети решителен мач. Левски Лукойл триумфира с титлата след 3:1 победи.
Кой заслужаваше да вземе златото? Отговорът е простичък – този, който даде най-много на терена. Защото когато губиш, трябва да се научиш да го правиш достойно – с блясък, а когато печелиш трябва да се обърнеш и да поздравиш съперника. В края на всяко състезание не най-важни са победата, медалите или трофея. Има нещо, на което си струва да се отдадем по-голямо значение, там между двата коша и десетимата талантливи баскетболисти остава уважението. Ето затова си заслужава.
Какво е да изиграеш мачовете си без статистика? Да си съсредоточен единствено върху случващото се на игрището. Защото баскетболът е там, между двата коша и десетимата игрaчи, раздаващи се на паркета. Ако смисълът е да накараш и най-малките да повярват, че не цифрите, а отборният дух има значение, то тогава всеки е изпълнил задачата си и мачът може да започне. Без статистика. Там, където водещ ще бъде ритъмът на сърцето.
Четвъртфинали
Две победи от три мача, в битката за оцеляване останаха осем отбора. Първа стъпка до финала.
Левски Лукойл показа класата си и без проблем взе серията срещу Черно море Тича. Опитните момчета от Балкан се срещнаха с младия Академик. Въпреки желанието и упоритостта на играчите на Георги Давидов, ботевградчани бързо затвориха серията и започнаха подготовка за полуфинала.
Затруднения обаче срещна Академик Бултекс 99, който трябваше да се изправи срещу Ямбол. Серията премина в пълния брой мачове, заради непоклатимата воля на ямболии във втората среща. В мач №3 точният мерник от тройка им изневери, силите не стигнаха и пловдивчани се класираха за първи път в клубната си история в ТОП4 на Национална баскетболна лига.
Рилски спортист пък убедително постигна 2:0 в серията срещу Берое, въпреки усилията и амбициите на старозагорци да се класират на полуфинал.
Полуфинали
Три победи от пет мача, в борбата за златото най-добрите четири отбора в първенството. Втора стъпка до финала.
Двойките: Академик Бултекс 99 – Балкан ; Левски Лукойл – Рилски спортист
Нерви, драматизъм, грешни решения, сърцата игра и фойерверки от радост за два отбора. За другите два остана надеждата, че ще бъдат на почетната стълбичка. Така можем да опишем накратко разигралите се полуфинални плейофи в лигата. За някои това бяха мигове на щастие и удовлетворение, за други - разбити мечти, които се лекуват с надежда за бронза.
И в двата полуфинала не липсваха оспорвани моменти и победи на ръба. В първия пловдивчани искаха да докажат, че попадането им в четворката не е случайно. Moмчетата на Асен Николов дадоха най-доброто от себе си на паркета, но мощната подкрепа от страна на феновете на Балкан даде криле на ботевградчани и серията приключи с 3:1 победи. Въпреки загубата и невъзможността да се класират на финал, пловдивчани имаха надежда, че ще надвият Рилски спортист и ще занесат бронзовите медали в Пловдив, но това остана само блян.
При другата двойка Левски Лукойл – Рилски спортист полуфиналните срещи също имаха своите непредвидими моменти. Тимът на Людмил Хаджисотиров поднесе изненада като надигра „сините” във втория двубой от серията и взе ценна победа. Въпреки усилията и раздаването на игрището, самоковци пропуснаха възможнотта да запишат успех и в останалите две срещи на свой терен в Арена „Самоков”. И така Левски Лукойл записа нужните му три победи, за да се класира на финал в НБЛ и остави Рилски спортист и Академик Бултекс 99 да премерят сили за бронза.
3/4 място Плейоф
Две победи от три срещи за щастието да грабнеш последния шанс за медал в първенството.
Две срещи бяха достатъчни за категоричния успех на Рилски спортист над пловдивчани и серията дори не достигна до трети мач. На 22 май самоковци бяха наградени от Генералния мениджър на НБЛ Лили Борисова с бронзовите медали за първи път пред своя публика. С лека нотка на разочарование капитанът на пловдивчани Станислав Ваклинов получи плакета за четвъртото място в НБЛ. Но както се казва „във всяко състезание накрая има само един победител”.
Финал
На 21 май стартира и битката за трофея в шампионата. Така жадуваният финал между Левски Лукойл и Балкан влезе в ход, но донесе със себе си както положителни, така и отрицателни емоции.
Изненадите започнаха още с първия двубой в зала „Универсиада” когато ботевградчани нанесоха болезнена загуба на Левски Лукойл и записаха 1:0 във финалната плейофна серия под аплодисметите на своите многобройни привърженици. За някои от наблюдателите това бе победа на шега или доза късмет, но за други тя бе истинска борба и желание да докажат, че дори най-добрите могат да бъдат победени.
Никой обаче не можеше и да си представи на какво щяхме да станем свидетели в двубой №2. От позицията на времето можем да кажем, че в тази среща баскетболът стоеше някъде встрани. Най-интелигентната игра бе оставена в един от ъглите на залата. Беше се свила и не искаше отново да излезе на терена, защото една група „верни запалянковци” на отбора домакин, беше решила да докаже, че може да се доиграе със спорта баскетбол и усърдния труд на професионални баскетболисти. Оставаха 3:01 минути до края на двубоя, но на игрището имаше всичко друго, но не и оранжева топка. Грозни сцени, летящи предмети и вулгарни думи се изсипаха върху името на българския баскетбол. Виновните понесоха своите наказания, но горчилката от случилото се остана, защото този спорт е създаден да възпитава и вдъхновява, но в мач №2 тези две негови функции не съществуваха.
Организаторите на среща №3 и №4 в Ботевград доказаха, че баскетболът може да бъде пълна противоположност на това, което видяхме в София. Те превърнаха двата мача в истински празник за феновете.
Препълнена зала, хиляди скандиращи „Балканци, юнаци” по трубините, изпълваше сърцата на всички присъстващи в Арена „Ботевград” , независимо от това на кой отбор симпатизираха. Баскетболът отново бе на пиедестал.
Левски Лукойл показаха високата си класа и убедително спечелиха третата финална среща, в която за Балкан липсваше лидерът Христо Захариев. Той беше наказан с лишаване от права за една среща заради хвърлена бутилка в публиката на „сините” по време на втората среща от серията. Наблюдавайки играта отстрани след края на среща Захариев бе категоричен, че в следващия двубой той и отборът му ще изглеждат по съвсем различен начин. Думите му се сбъднаха, възпитаниците на Небойша Видич оставиха сърцата си на терена, но малшанс в последните секунди не им позволи да изпратят най-оспорваната финална серия в пети решителен мач. Левски Лукойл триумфира с титлата след 3:1 победи.
Кой заслужаваше да вземе златото? Отговорът е простичък – този, който даде най-много на терена. Защото когато губиш, трябва да се научиш да го правиш достойно – с блясък, а когато печелиш трябва да се обърнеш и да поздравиш съперника. В края на всяко състезание не най-важни са победата, медалите или трофея. Има нещо, на което си струва да се отдадем по-голямо значение, там между двата коша и десетимата талантливи баскетболисти остава уважението. Ето затова си заслужава.
Снимка: Мирослав Дойчев
Коментари
Публикуване на коментар